Майка ми Манниг

На 25.03.1956г на 52-годишна възраст след мъчително боледуване баща ми се спомина. С това приключи щастливия период от живота на семейството ни. От този момент майка ни,станала вдовица на 42- годишна възраст, беше натоварена с бремето да се грижи за семейството .Както споменах по-горе,майка ни беше домакиня,а също помагаше на баща ни в неговата професия. При така стеклите се обстоятелства,тя трябваше да работи. Доколкото си спомням(става дума за събития от преди 60 години),  тя работеше сезонна работа в консервната фабрика,а по-късно беше наета за обща работа в обществен стол. Със сигурност е била на тази работа докато завърша 11-ти клас, защото помня,че се хранех в този стол. След време,когато вече бях курсант във военното  училище,управителя на стола сподели с мен,че всъщност аз съм се хранил с дажбата на майка ми,полагаща и се като работеща в стола,а тя е гладувала. През първата година на обучението ми във военното училище майка ми изпращаше по 5 лева месечно(аз получавах по 3 лева месечна заплата)за джобни пари,с които купувах 1-2 вафли от 5 стотинки през междучасията и ходех на кино в случай ,че ме пуснат в градска отпуска. През втората година курсантската ми заплата стана 7 лева и аз писах на майка да не ми изпраща пари,но тя продължи .Едва когато на два пъти върнах изпратените пари,тя престана.
    За съжаление нямам представа как се е справяла майка ми през  всичките години след кончината на баща ми. Нямам представа каква е ролята на брат ми в тези трудни години. Вероятно има принос в оцеляването на семейството,защото все пак той беше на 21 ,а аз на 16 когато татко се спомина. Но майка никога не се е оплакала и не е пока зала слабост или отчаяние. Вероятно защото целия й живот е бил поредица от трудности и предизвикателства.Сега,днес, когато пиша тези редове,си мисля че ние не сме си  давали сметка какви родители сме имали,не сме оценявали по достойнство героичните им усилия за преодоляване на трудностите за да ни има нас тук и сега. Вторачени в собствените си проблеми,облагодетелствани от едно толерантно общество(за разлика от турското,което не само застрашава но и отнема живота на 1.5милиона арменци) нашето и следващите поколения растем и се развиваме в благоприятна среда и на крилете на новите технологии  понякога летим твърде високо за да можем да съзрем саможертвата,значимостта и ролята на тези, които са ни създали. От 1958г. отидох да уча,а през 1961г бях разпределен на служба в гр.Н.Загора. Майка ми милата не зная с какви средства качва в багажното на влака легло,спални принадлежности, ел.печка и др. и пристига в Н.Загора сама,намира транспорт и доставя багажа в квартирата ми. Не мога да си обясня нито да си простя защо аз не съм свършил тази работа или пък брат ми!През следващите години наех квартира от две стаи и стана възможно майка ми да дойде при мен да ми готви,да ме пере и т.н.(брат ми вече беше женен).На 01.01.1966г. сключих брак и доведох съпругата си в двустайната квартира. Но тя от есента на 1965г.беше студентка в София. Поради тази причина далеч от безценната си любов,аз приличах на тъмен об-лак и не ми се говореше нито с майка ми нито с кой да е друг. Когато й беше възможно жена ми си идваше в Н.Загора. Тогава облаците бързо се разсейваха, аз бях щастлив и исках всички около мен да са щастливи. Опитвах се да компенсирам нелюбезното си отношение към майка си в дните,когато бях „тъмен облак“ с полагащото се към нея внимание без в никакъв случай да накърнявам отношението и любовта си към жена  ми. Това се прие повратно от жена ми до степен такава,че ме попита, ако възникне пожар в дома ни коя ще спася първо-нея или майка си!?! Погрешно отдадох това на  младостта и,защото неприязненото и отношение се разви с годините чак до раздялата ни. Ще речете-нормални отношения между снаха и свекърва. Би било вярно, ако майка ми живееше при нас. Всъщност за 33 години брак майка ми ни е идвала на гости няколко пъти за до 2 седмици и се е отнасяла с подобаващо уважение към „учената“ си снаха.