Киликийско царство

През 11 и 12 век Армения е застрашена от многобройни татаро-монголски войски и  през 1236 г. Армения за пореден път (но не и за последен) загубва независимостта си. Това става причина част от арменското население да мигрира на североизточния бряг на Средиземно море, в областта Киликия, където от по-рано (95-55г.пр.н.е) съществуват редица арменски княжества. Повече от хилядолетие те ту се присъединяват към територията на Велика Армения, ту насилствено се откъсват под натиска на Римската (по-късно Византийската) империя,както и на арабите, мамелюците и селджуците.
Обединител на тези княжества е княз Левон 2-ри от династията на Рубенидите,провъзгласен за цар през 1198г.. Считано от 1080 до 1375г Арменското Киликийско царство съществува в продължение на 300г. на територия 40000 кв.км. и население близо 1млн. души.            
      Невероятно е,че този малочислен народ успява да оцелее до наши дни. Може би за да се случи това,не малка е ролята на факта,че Армения приема християнството първа в света (приноса е на Крикор Лусаворич, т.е Григорий Просветител) през 301г., както и създаването на арменската писменост (Месроп Мащоц) 404г.
От до тук изложеното може да се предположи,че през 26-те века съществувание, арменската нация е била принудена отново и отново да възстановява целоста си и държавността си на различни територии по-големи или по-малки в зависимост от силата на обкръжаващите я държави. Да речем,че преди 1000-2000г. нравите са били варварски и племената и народите са били предвождани от кръвожадни водачи(защото известно е,че историята се твори не от народите,а от личности),които създават империи, водени от болни амбиции без оглед на това колко са жертвите. Днес тези водачи са издигнати в култ,написани са книги,създадени са филми за тях. Но какво да кажем за нашите съвременници?В края на второто и началото на третото хилядолетие от н.е. кръвопролитията и имперските амбиции не са намалели. Ще стане дума по-нататък за това.