Брат ми,който беше 5 години по-голям от мен беше среден на ръст,много слаб и дори в зрялата си възраст тежеше може би 50кг.Вероятно по тази причина съществуваше едно съперничество помежду ни кой кого ще надвие. В момчешките ни игри често сти гахме до сбиване и за всеки от нас победата идваше с променлив успех. Разбира се,всич- ко беше на игра и след като се успокояха духовете бързахме да закърпим изкъртените стени,за да не се налага да обясняваме на родителите си какви сме ги вършили. За съжаление той отдавна не е между живите за да ме опровергае,но аз помня, че по-често той обичаше да се закача с мен и обичаше ако му се отдаде възможност да ме събори по гръб и да ми натрие носа(буквално).Когато поотраснахме той се събираше с приятели и на желанието ми да отида с него отговаряше,,няма да правим детска градина“.Ученето не му беше детската мечта,ето защо отрано тръгна на работа и опита да усвои няколко професии:бръснар,тенекеджия,шофьор,а също за известно време баща ни се опита да го обучи и на своя занаят. Вероятно стремежа му към самостоятелност и независимост, а също под влияние на приятел отиде на обучение за миньор в гр.Мадан и започна работа в рудодобивните мини на гр.Рудозем.Предвид физическите му данни не можеше да вър- ши тежката изкопчийска работа,но можеше с електровоз да извозва вагонетките с руда от мината .Това и правеше когато му отидох на посещение през ваканцията си между 7-ми и 8-ми клас(лятото на 1954г.).Скоро след това баща ни се разболя тежко и брат ми се завърна в Айтос. Понеже не беше отбил военната си служба(тогава военната служба беше задължителна за младежи навършили 18г. възраст), брат ми го взеха войник за 2г.. Това трябва да е било през годините 1955/56,защото татко още беше жив,а аз бях ученик в гимназията и почти през всяко междучасие тичах на оградата на казармата да го видя (казармата и гимназията ги делеше само една улица).През 1958г. завърших гимназия и същата есен,на 25-ти септември,постъпих във военното училище в Силистра. Брат ми беше против-вероятно не беше очарован от военната служба. Но аз от своя страна бях изпитал вкуса на тежката физическа работа от 13г. възраст и реших,че трябва да уча. Може би затова или поради друга причина брат ми не ми написа нито едно писмо през първите 2 години. С майка си пишехме много често-може би през ден. Но аз исках внимание и от страна на брат си. Когато и през следващата година не ме удостои с внимание, му спогодих номер .Той още не беше женен,а аз му писах че тук в Силистра съм срещнал едно момиче- арменка и връзката ни е много сериозна и намеренията ми са да се оженя. Наистина имаше едно момиче,което по-отворените ми съкурсанти ми бяха посочили,но аз дори не се бях доближил до нея. Тогава получих най-дългото писмо от брат си ,което някога въобще съм получавал, в което ми се обясняваше колко неподходящ е момента и т.н. и т.н. Бих могъл да пиша още много за брат си,както за родителите и за другите си близки,но съзнавам че съкровените неща за мен едва ли представляват интерес за бъдещите поколения. Само ще отбележа,че семейството е каквото са корените за дървото- храни се чрез тях,стои здраво на земята благодарение на тях,ражда плодове съобразно природата си,носи качества и добри и лоши присъщи на тях .От лични наблюдения съм забелязал, че негативите,недостатъците,болестите непременно се наследяват,а положителните неща-не задължително. И ето днес сме такива каквито сме!Като описвам тези преживелици с брат ми,дано не съм създал впечатлението,че с него не сме били близки и не сме се обичали. Понеже след постъпването си във военното училище на практика се отделих от семейството си,при всеки удобен случай гостувах там и преди и след като се ожених. Сещам се за една поговорка,която гласи: ,,елате ми на гости,да ви заведа у бати, да видите тертип“.Винаги и аз и създаденото от мен семейство бяхме приемани с изключително внимание и любов. Тръгвайки си от там,брат ми режеше на две предварително закланото яре или агне и започваше един невъзможен спор ,,ще го вземеш-няма да го взема“.Неговите доводи бяха,че в дома на родителите ни той има условията да отглежда добитък,а моите- че доходите ми са по-големи и мога да си купя. Наистина не исках да ощетявам семейството му. При това детето ни/родено 1968г./ беше на грижите на майка ми, там в дома на брат ми,тъй като съпругата ми беше студентка до 1973г. И още нещо -съпругата ми правеше голям въпрос,стигаше се до скандал за това,че съм дал 5лв. на майка си,чиято пенсия беше 18лв. т.е. сина ни беше на издръжката на брат ми. И още няколко цифри за да е ясно-по това време заплатата ми беше около 300лв.,а на брат ми около 100лв.В заключение бих цитирал заглавието на една книга,която прочетох напоследък от Нарине Абгарян:,,Хората, които са винаги с мен“.Така бих определил най-точно и кратко отношението си към семейството от което произлизам.
