От края на 19-ти век управляващите Турция(султан Абдул Хамид 2-ри и по-късно правителството на младотурците) си поставят за цел да унищожат до крак арменското население „за да няма кой да повдига арменския въпрос пред Европа и Русия“ (цитат от документ приет от турското правителство). В изпълнение на този си замисъл (кулмина-цията е през 1915г.) първо избиват интелигенцията и цялото мъжко население,след което съставят кервани с жени и деца и ги повеждат през сирийската пустинята,гаврят се,изнасилват,гладни,жадни до пълното им изтощение и смърт.По този начин ликвидират 1.5милиона от арменското население на Западна Армения. Европейските лидери не че са глухи и слепи,а просто са търде заети да следват своите интереси. Единствено Русия има интерес да разшири империята си на юг,където са земите на Западна Армения,завладяна от Турция.По време на руско-турската война през 1828г. и Кримската война през 1853-56г. Русия освобождава тези земи,но под натиска на Англия,Франция и Германия се оттегля. През 1-та световна война /1914-1818г./съюзник на Турция е Германия,която воюва едновременно срещу Русия,Франция и Великобритания. Войната се води за преразпределяне на територии между споменатите държави.Създават се реални условия за разпадане на Турската империя и възникване на обединена /Източна и Западна/ независима Арменска държава.Но това не отговаря на интересите нито на Англия,Франция и Германия,нито дори на Русия,която би искала да присъедини тези територии към империята си.
Моля за извинение ако ви се струва,че са твърде много историческите дати и съби- тия, които посочвам и които излизат от рамките на една родова история.Но мое дълбоко убеждение е,че всичко сполетяло арменския народ и в часност рода ни, не се е просто случило,а е резултат от планирани действия на хищническите империи, съществуващи през изминалите хилядолетия, съществуващи и сега.
В периода 1920-22г репресиите срещу християнското население в Балканската част на Турция се активизират. Заплахата да се повтори сценария от1915-та е реална. Тогава хиляди християни-българи, гърци и арменци намират спасение в България.В този пери од България приема около 20000 арменци, в това число и моите родители и прародите-ли.По това време баща ми Каспар е 16-18годишен.Когато на 12г възраст осиротява, твърде малък е за да е усвоил занаята на баща си. Ето защо роднини го насочват да чиракува в работилница за производство на хляб (фурна). Това определя бъдещата му професия. Няколко години чирак (момче за всякакви дребни дейности,свързани със занаята), след това няколко години калфа (помощник на майстора) и накрая състав от стари занаятчии провеждат изпити и дават майсторско свидетелство. Вероятно не му е било лесно на баща ми,вероятно твърде враждебна е била средата, в която е работил и отраснал, защо то съм чувал следния разказ в кръга на приятелско семейство-също бежанци от Турция: вече е било планирано бягството на арменсските семейства от Родосто, определен е сборен пункт и час на тръгване и кой както може и с каквото може се присъединява към кервана-пеш с деца на ръце или бохча, с каруци, коне или магарета;всеки според възможностите си,защото е ясно,че сред бежанците е имало бедни и богати. Баща ми както обикновено нощувал във фурната,тъй като в много ранен час е трябвало да се замеси първата фурна хляб. В този случай обаче баща ми като отчел времето на тръгване, се потрудил да метне панакотите (дълги дървени корита в които втасва хляба) в пещта и ги подпалил. След това яхнал един от конете на чорбаджията и догонил кервана. На сутринта чорбаджията установил, че инвентара му гори, а работника и един от конете му липсват и се досетил чие е делото. Изпратил двама конници да го догонят. Догонили го и като застанали от двете му страни,го зашибали с камшици през очите. Но изненадата е била само в първия момент. В следващия момент баща ми препуска с всички сили и успява да се спаси. Немога да си представя (никой от нас не може)колко и какви трудности и препятствия е трябвало да преодолеят всички тези хора,колко от тях са загинали от глад,от жажда,от умора,от болести,от немощ,колко от тях са ограбени (веднъж ограбени от съдбата)или убити от разбойници!? Моля за прошка (но не я заслужавам) скъпи мои предци за това, че не съм питал разпитвал и нищо не зная за тази епопея. А ВИЕ сте вървяли изморени но изпълнени с воля,ужасени но заредени с надежда,отчаяни но несломени, защото сте носели децата си на ръце и сте знаели,че носите отговорност за тях както и за неродените след тях,а също и пред паметта на онези,които са преодолели 2000-те км. от Арменското плато до Балканския п-ов т.е. пред- пред- предците на нашите предци.
Къде първоначално се установява баща ми заедно със сестрите си (уви) не ми е известно. Вероятно в района на Бургас, защото вече като юноша помня,че сме контактували с роднини на баща ми именно в Бургас (но кой да ги запомни) т.е.бащиния ми род се установява в този район.В последствие когато голямата сестра на баща ми (Манниг)се омъжва, се преместват в Айтос, където е поминъка на свако Карекин. Пак вероятно баща ми е продължил да работи като хлебар и се е сдобил с майсторско свидетелство, защото как иначе би могъл да се ожени без занаят!
