ВУЙЧО беше висок на ръст/може би 185до190см./,слаб с очила. Ранните ми спомени са свързани със следното:в съботните или неделните дни не помня,баба ходеше на църква и водеше и мен. Вуйчо ставаше свидетел на опитите на баба да ме въведе в лоното на вярата. Вероятно беше атеист,защото на едно от поредните посещения на църквата ми подхвърли нещо в смисъл ,,защо ходиш да слушаш лъжите на поповете?“и аз пуснах ръката, която ме водеше към правата вяра .В следващите посещения на църквата,баба ми носеше светена вода. И пак вуйчо:,,да не си пил от тази вода-попа си е мил краката в нея!“От този момент религията загуби една от овцете си завинаги.
Вуйчо беше обущар. Но докато дядо главно поправяше носени обувки,то вуйчо правеше нови. Работилницата му беше на доста голямо разстояние от дома(ул. Виктор Юго №1). Ние с братовчед ми ходехме почти всеки ден при него и си играехме в училището отсреща. В повечето случаи там беше и вуйна,която беше усвоила част от процеса на сглобяване на обувките(сандалите)и двамата бързо ги изработваха. Отношението на вуйчо и вуйна към мен беше като към сина им,а може би и по-добро(все пак бях гост)защото и до ден днешен братовчед ми не пропуска да отбележи,че родителите му обичали повече мен отколкото него. Вуйна беше учила в занаятчийско училище за шивачи и пак там са и преподавали уроци на немски език. Това и даваше самочувствие на по-образована. Наистина четеше много,имаше доста книги на арменски език,главно произведения на арменския класик РАФФИ (бих го определил като арменския Вазов).Вуйна първа ме въведе в света на арменската литература.
През годините докато учех и растях,на баща ми на два пъти се налага да му напра- вят операция от херния. И в двата случая вуйчо пристига от Пловдив в Айтос като на пожар,настанява баща ми в болница и поема грижите за нас. Вероятно в един от тези случаи аз и вуйчо сме си в къщи-той седи на стъпалата пред дома,а аз на оградата на двора. Нивото на улицата беше с около 1.5м.по-ниско от това на двора. Вуйчо ми каза да се прибера навътре,за да не падна,но аз не го послушах. Предупреди ме,че ще ме хване и ще ме върже,но аз си мислех,че докато той премине разстоянието от 4-5м.,което ни дели,аз ще скоча на улицата и ще избягам. В следващия момент той светкавично скочи, хвана ме и ми върза ръцете. Така ни завари майка ми. Хубаво ми беше да контактувам с вуйчо. Когато дойде ред да постъпя във военно училище,вуйчо ми каза следното:
,,от нищо не се страхувай-каквото и да се случи-аз съм насреща“.И аз не се страхувах.
Трябва да е било 1967или68г.в дома ни в Айтос става инцидент. Вследствие неправилно използване експлодира газов котлон. Наблизо са били брат ми,жена му и майка ми. Всички получават изгаряния по откритите части на тялото. Отново пристига вуйчо-този път на истински пожар. Макар вече да бях офицер,именно вуйчо посети в дома му известен тогава военен хирург и получи уверение,че на следващия ден майка ми ще бъде приета във военна болница,където трябваше да и се присади кожа по поразените крака.
Всекиму пожелавам такъв вуйчо!Спомина се през 1990г.Погребан е при родителите си. Вуйна същата година замина при сестра си в Ню Йорк и там се спомина. Давам си сметка,че доста пространно описвам събитията свързани с роднините ми. То е защото те винаги са означавали много за мен,усещал съм се като едно цяло с тях и ми липсват.
До омъжването си майка ми продължава да работи в тютюневите складове. Между другото,докато пиша тези редове,същите тези складове обявени за архитектурна забележителност, продадени и препродадени на частни лица бяха подпалени,преди това някой беше предприел разрушаването им. Това днес се нарича демокрация,а то си е интереси.
С посредничеството на роднини и познати се осъществява връзка между баща ми,тогава наел фурна в с.Камено, и майка ми. Тук започва съжителството на родителите ми и тук през 1935г. се ражда първородният им син НИГОХОС. Случва се нещо забележително. Стопаните на фурната и дома в който заживяват и родителите ми до такава степен се привързват едни към други,че вече трето поколение връзката не е прекъсната. Това може да означава само едно-че и двете страни на тази връзка са с добродетели,които ги привличат-без лицемерие,без интереси; единствено добронамереност и взаимопомощ.
В някоя от следващите години семейството решава да се премести в град Айтос. Баща ми никога не е имал собствена фурна. Ето защо е наемал такава и аз помня четири в Айтос и една в Пловдив,в които е работил. Тъй като съм роден в Айтос през 1940г.това означава,че по това време семейството ми е тук. По-късно,не зная поради какви съображения
може би защото родителите на майка ми живеят в Пловдив или заради бушуващата Втора световна война(1939-1945г.)семейството ми се премества в Пловдив и баща ми наема фурната на ул.“Антим 1-ви“. Жилище ни е било етажа над фурната. През 1944г. воюващите срещу Германия -СССР, Англия и САЩ предприемат бомбардировки над по-големите градове на България (по това време България е съюзник на Германия).Това принуждава родителите ми да върнат семейството ни в Айтос,а дядо и баба,както и семейството на вуйчо си намират квартира на улица „Филип Славов“17/сега ул.Ламартин /Пловдив/.В Айтос сме живели в различни квартири до закупуването на къщата/1946г./в която отраснах.
