БАЩА МИ

     БАЩА МИ КАСПАР, е роден през 1904г. в Родосто(Текирдаг).Той имаше две сестри-по-голяма МАННИГ и по-малка ВАРТУИ. Именно Манниг е била в ролята на майка след смъртта на родителите им и се говореше,че роднини също са помагали на осиротелите деца. Помня леля Манниг, тъй като живееше в Айтос(където съм роден и отраснах).Няколко думи за лелите ми, тъй като житието им е пример как се разпилява един народ по целия свят. Леля Манниг беше омъжена за чичо Карекин,който имаше хан (примитивен хотел с  дървени нарове) и магазин за битови стоки. Клиенти му бяха главно селяни от околните села.
Споменавам тези подробности,защото това ги правеше представители на дребната буржоазия,което пък повлия на възгледите на децата им АРА и НУНУФАР (Нуниг).
Нуниг не пожела да се примири с новия социалистически ред (от 09.09.1944г. България попада в сферата на влияние на СССР и тръгва по социалистически път на развитие - резултат на сделка между Великите сили) . През 1967г. емигрира заедно със съпруга си ФИЛИП и двете си дъщери в САЩ (LA.- IRVINE-Калифорния). Може да се каже,че постига американската мечта. Синът Ара още от младеж приема соц.идеи, става ремсист(РЕМС-революционен младежки съюз) а в последствие и член на БКП (Българска комунистическа партия). Беше шеф на предприятието за електроснабдяване в Айтос. Всичко това не му попречи да емигрира в средата на 70-те години на 20-ти век в САЩ заедно със съпругата,дъщеря си и внучката си. А синът му Карло си е в Плевен (България) и до днес. Това е нагледен пример как едно поколение може да се разпилее по света. По-малката сестра на баща ми Вартуи се омъжва през 30-те години на 20-ти век и емигрира във Франция (Марсилия) Тя никога повече не видя брат си,тъй като когато дойде на гости мисля през 1961г.и отново през 1974г. баща ми се беше споминал (1956г.)