Хагоп Дикиджиян

История

Откъде идваме и накъде вървим

Арменското плато image
Преди около 3000 г. АРМЕНСКОТО ПЛАТО, заключено между езерата СЕВАН (днес в Армения) ез. ВАН (днес в Турция) и ез. УРМИЯ (днес в Иран), с площ 400х.кв км., става дом на една от най-древните държави на света-УРАРТУ. Тази държава възниква около 9-ти век пр.н.е и в продължение на 200 г се развива, достига могъщество и упадък. Основава редица градове-крепости,в това число ЕРЕБУНИ - днешен ЕРЕВАН(навършиха се 2800г от основаването му). В държавата Урарту живеят много племена - между тях АРМЕНИ и ХАЙАСИ.
Докато държавата Урарту  върви към упадък, арменоезичното население започва да доминира и през 612г пр.н.е възниква държавата АРМЕ  начело с първия арменски цар БАРУЙР(ПАРУЙР).
Ето защо до ден днешен светът разпознава тази държава като АРМЕНИЯ. Арменците наричат себе си ХАЙ, а държавата - си ХАЙАСДАН т.е дом на арменците.
    
Нямам намерение да пренаписвам историята на Армения. Тя може да се прочете от „История на Арменския народ“- университетско издателсто „Св.Климент Охридски“на български език, История армянского народа-учебници по история за 8-ми и 10-ти клас на руски език и История... за 9-ти клас на арменски език. Освен това горещо препоръч-вам на тези, които обичат художествена литература и проявяват интерес към арменската история, да прочетат наличните в семейната библиотека произведения с историческа тематика,да ги съхраняват и предават на следващите поколения. Имам предвид следните:на класика на арменската л-ра РАФФИ - ,,Самвел“ и ,,Давид бек“,на Стефан Зорян,,Армянская крепость“и,,Царь Пап“, на Серо Ханзадян-,,Мхитар Спарабед“ и ,,Царица Армянская“, на Михаел Шатирян - ,,Серебряный век“ два тома; на Геворг Марзпетуни-,,Мурацан“; на Сурен Айвазян - ,,Судьба Армянская“; на Джон Киракосян - ,,Младотурците пред съда на историята“; на Зорий Балаян-,,Дорога“;на Жилбер Синуе-“Ереван“
 и др.Задачата ми е да изясня на себе и на вас, как и защо  моето и следващо поколение сме родени в България, родителите и прародителите-в Турция, а корените ни са на повече от 2000 км източно!
 
За зла участ през всичките 2600 години съществувание, Армения е подложена на набезите на многократно по-многочислени племена,племенни съюзи и народи. Перси, скити, татари, монголи, араби, македонци, римляни, византийци, кръстоносци, мамелюци, турци-всички те разграбват, убиват,разрушават, унищожават арменското население и неговите поселища и светилища. Велика Армения с максимален обхват от изток на запад от Каспийско до Черно море и от север на юг от Кавказките планини до езерата Ван и Урмия включително (според различни оценки Историческа Армения заема територия от 290 до 360 х.кв.км.), днес е сведена до територия по-малко от 30х.кв.км.(северо -източната част на Арм.плато - планинска страна със 7% обработваема земя и близо 3млн. население). Западна Армения съставена от 6 области: Ван, Ерзурум, Елязък, Битлис, Диарбекир и Сивас повече от половин хилядолетие е турско владение, а на юг ез. Урмия и на изток от него са арм.земи завладени от Персия(Иран). Обяснимо е през колко много превратности,възходи и падения е преминала Армения за две хилядолетия и половина.
Киликийско царство image
През 11 и 12 век Армения е застрашена от многобройни татаро-монголски войски и  през 1236 г. Армения за пореден път (но не и за последен) загубва независимостта си. Това става причина част от арменското население да мигрира на североизточния бряг на Средиземно море, в областта Киликия, където от по-рано (95-55г.пр.н.е) съществуват редица арменски княжества. Повече от хилядолетие те ту се присъединяват към територията на Велика Армения, ту насилствено се откъсват под натиска на Римската (по-късно Византийската) империя,както и на арабите, мамелюците и селджуците.
Обединител на тези княжества е княз Левон 2-ри от династията на Рубенидите,провъзгласен за цар през 1198г.. Считано от 1080 до 1375г Арменското Киликийско царство съществува в продължение на 300г. на територия 40000 кв.км. и население близо 1млн. души.            
      Невероятно е,че този малочислен народ успява да оцелее до наши дни. Може би за да се случи това,не малка е ролята на факта,че Армения приема християнството първа в света (приноса е на Крикор Лусаворич, т.е Григорий Просветител) през 301г., както и създаването на арменската писменост (Месроп Мащоц) 404г.
От до тук изложеното може да се предположи,че през 26-те века съществувание, арменската нация е била принудена отново и отново да възстановява целоста си и държавността си на различни територии по-големи или по-малки в зависимост от силата на обкръжаващите я държави. Да речем,че преди 1000-2000г. нравите са били варварски и племената и народите са били предвождани от кръвожадни водачи(защото известно е,че историята се твори не от народите,а от личности),които създават империи, водени от болни амбиции без оглед на това колко са жертвите. Днес тези водачи са издигнати в култ,написани са книги,създадени са филми за тях. Но какво да кажем за нашите съвременници?В края на второто и началото на третото хилядолетие от н.е. кръвопролитията и имперските амбиции не са намалели. Ще стане дума по-нататък за това.
Считам,че именно поради тези причини през вековете арменския народ в търсене на начин за оцеляване, незнайно колко пъти,колко поколения,с цената на колко жертви   се е разпилял по целия свят. Днес на планетата живеят около 10млн. арменци, от които 3млн. в Армения. Струва ми се това е причната поради която неизвесно кога и колко на брой арменски семейства се изселват от исконните земи находящи се на Арменското плато, може би преминават през Киликийското царство и идват на Балканския полуост-ров.Вероятно когато предците ни се установяват в Текирдаг (на северния бряг на Мра-морно море-Турция),този град се е наричал Родосто и е бил в състава на Византия. Тук е било семейството на баща ми,а семейството на майка ми - в Малкара - на около 50км. на запад от Родосто (Текирдаг). Не може да се определи кога предците ни са се установили тук по признака, чие владение са били тези земи, защото многократно преминават от едно владение в друго. Дори за кратко време хан Крум превзема Родосто през 813г., след това цар Калоян през 1206г. и цар Фердинанд през 1912г. (Балканската война). Ясно е,че тези земи са били в състава на Византийската империя до нахлуването на турските орди на Балканите и Европа. Византийската империя се разпада след превземането на Константинопол (днес Истанбул) от турците през 1453г.
Когато пиша тези редове си мисля,че ако този древен народ бе имал друга съдба,ако беше живял и развивал в исконните си земи и не беше се разпилял по света,то сега вероятно тази ИСТОРИЯ щеше да бъде съвършено различна, а предците ни щяха да оставят писмени седения за себе си. Но как биха могли да имат писмена история хора, които с поколения са били бежанци и грижата за оцеляване е била постоянен спътник в живота им, макар 1600г.преди това да са имали писменост! Прекланям се пред волята, силата и мъжеството на предците ни,които е трябвало да изоставят незнайно колко пъти домовете си, покъщнината си,земите си,поминъка си,добитъка си и още кой знае колко неща и да тръгнат към неизвестността. А колко ли са оставили костите си, застигнати от тези, които са ги прокудили!
РОДИТЕЛИТЕ НА БАЩА МИ, т.е. дядо ми и баба ми НИГОХОС и НУНУФАР заедно с други техни родственици са били част от немалката арменска колония в Родосто /Текирдаг/. Населението на града е било съставено от гърци, арменци и евреи, а по-късно със завладяването на тези земи от Турция - и турци.
Не ми е известно дали баба и дядо са родени тук,нито кога са родени. Дядо е бил „ДИКИДЖИ“, което означава човек, който изработва шити обувки. Както разбирам това са били традиционни за онова време обувки,може би нещо като мокасини. Пак предположение - навярно от там идва и фамилното ни име - Дикиджиян. Пиша тези редове с чувство на вина и срам, защото когато му е било времето не съм проявил интерес и не съм питал и разпитвал още по-малко записвал тези най-съкровени (сега) за мен неща от миналото на родителите и прародителите ми. Не ми е известно баба да е работила друго освен в домакинството.Не ми е известно кога са починали баба и дядо, но приблизител-но може да се определи, че към 1916г. и двамата са били покойници, защото зная, че на 12-годишна възраст баща ми е бил сирак (роден1904г.).
БАЩА МИ image
     БАЩА МИ КАСПАР, е роден през 1904г. в Родосто(Текирдаг).Той имаше две сестри-по-голяма МАННИГ и по-малка ВАРТУИ. Именно Манниг е била в ролята на майка след смъртта на родителите им и се говореше,че роднини също са помагали на осиротелите деца. Помня леля Манниг, тъй като живееше в Айтос(където съм роден и отраснах).Няколко думи за лелите ми, тъй като житието им е пример как се разпилява един народ по целия свят. Леля Манниг беше омъжена за чичо Карекин,който имаше хан (примитивен хотел с  дървени нарове) и магазин за битови стоки. Клиенти му бяха главно селяни от околните села.
Споменавам тези подробности,защото това ги правеше представители на дребната буржоазия,което пък повлия на възгледите на децата им АРА и НУНУФАР (Нуниг).
Нуниг не пожела да се примири с новия социалистически ред (от 09.09.1944г. България попада в сферата на влияние на СССР и тръгва по социалистически път на развитие - резултат на сделка между Великите сили) . През 1967г. емигрира заедно със съпруга си ФИЛИП и двете си дъщери в САЩ (LA.- IRVINE-Калифорния). Може да се каже,че постига американската мечта. Синът Ара още от младеж приема соц.идеи, става ремсист(РЕМС-революционен младежки съюз) а в последствие и член на БКП (Българска комунистическа партия). Беше шеф на предприятието за електроснабдяване в Айтос. Всичко това не му попречи да емигрира в средата на 70-те години на 20-ти век в САЩ заедно със съпругата,дъщеря си и внучката си. А синът му Карло си е в Плевен (България) и до днес. Това е нагледен пример как едно поколение може да се разпилее по света. По-малката сестра на баща ми Вартуи се омъжва през 30-те години на 20-ти век и емигрира във Франция (Марсилия) Тя никога повече не видя брат си,тъй като когато дойде на гости мисля през 1961г.и отново през 1974г. баща ми се беше споминал (1956г.)
От края на 19-ти век управляващите Турция(султан Абдул Хамид 2-ри и по-късно правителството на младотурците) си поставят за цел да унищожат до крак арменското население „за да няма кой да повдига арменския въпрос пред Европа и Русия“ (цитат от документ приет от турското правителство). В изпълнение на този си замисъл (кулмина-цията е през 1915г.) първо избиват интелигенцията и цялото мъжко население,след което съставят кервани с жени и деца и ги повеждат през сирийската пустинята,гаврят се,изнасилват,гладни,жадни до пълното им изтощение и смърт.По този начин ликвидират 1.5милиона от арменското население на Западна Армения. Европейските лидери не че са глухи и слепи,а просто са търде заети да следват своите интереси. Единствено Русия има интерес да разшири империята си на юг,където са земите на Западна Армения,завладяна от Турция.По време на руско-турската война през 1828г. и Кримската война през 1853-56г. Русия освобождава тези земи,но под натиска на Англия,Франция и Германия се оттегля.  През 1-та световна война /1914-1818г./съюзник на Турция е Германия,която воюва едновременно срещу Русия,Франция и Великобритания. Войната се води за преразпределяне на територии между споменатите държави.Създават се реални условия за разпадане на Турската империя и възникване на обединена /Източна и Западна/ независима Арменска държава.Но това не отговаря на интересите нито на Англия,Франция и Германия,нито дори на Русия,която би искала да присъедини тези територии към империята си.
 
Моля за извинение ако ви се струва,че са твърде много историческите дати и съби- тия, които посочвам и които излизат от рамките на една родова история.Но мое дълбоко убеждение е,че всичко сполетяло арменския народ и в часност рода ни, не се е просто случило,а е резултат от планирани действия на хищническите империи, съществуващи през изминалите хилядолетия, съществуващи и сега.
 
В периода 1920-22г репресиите срещу християнското население в Балканската част на Турция се активизират. Заплахата да се повтори сценария от1915-та е реална. Тогава хиляди християни-българи, гърци и арменци намират спасение в България.В този пери од България приема около 20000 арменци, в това число и моите родители и прародите-ли.По това време баща ми Каспар е 16-18годишен.Когато на 12г възраст осиротява, твърде малък е за да е усвоил занаята на баща си. Ето защо роднини го насочват да чиракува в работилница за производство на хляб (фурна). Това определя бъдещата му професия. Няколко години чирак (момче за всякакви дребни дейности,свързани със занаята), след това няколко години калфа (помощник на майстора) и накрая състав от стари занаятчии провеждат изпити и дават майсторско свидетелство. Вероятно не му е било лесно на баща ми,вероятно твърде враждебна е била средата, в която е работил и отраснал, защо то съм чувал следния разказ в кръга на приятелско семейство-също бежанци от Турция: вече е било планирано бягството на арменсските семейства от Родосто, определен е сборен пункт и час на тръгване и кой както може и с каквото може се присъединява към кервана-пеш с деца на ръце или бохча, с каруци, коне или магарета;всеки според възможностите си,защото е ясно,че сред бежанците е имало бедни и богати. Баща ми както обикновено нощувал във фурната,тъй като в много ранен час е трябвало да се замеси първата фурна хляб. В този случай обаче баща ми като отчел времето на тръгване, се потрудил да метне панакотите (дълги дървени корита в които втасва хляба) в пещта и ги подпалил. След това яхнал един от конете на чорбаджията и догонил кервана. На сутринта чорбаджията установил, че инвентара му гори, а работника и един от конете му липсват и се досетил чие е делото. Изпратил двама конници да го догонят. Догонили го и като застанали от двете му страни,го зашибали с камшици през очите. Но изненадата е била само в първия момент. В следващия момент баща ми препуска с всички сили и успява да се спаси. Немога да си представя (никой от нас не може)колко и какви трудности и препятствия е трябвало да преодолеят всички тези хора,колко от тях са загинали от глад,от жажда,от умора,от болести,от немощ,колко от тях са ограбени (веднъж ограбени от съдбата)или убити от разбойници!? Моля за прошка (но не я заслужавам) скъпи мои предци за това, че не съм питал разпитвал и нищо не зная за тази епопея. А ВИЕ сте вървяли изморени но изпълнени с воля,ужасени но заредени с надежда,отчаяни но несломени, защото сте носели децата си на ръце и сте знаели,че носите отговорност за тях както и за неродените след тях,а също и пред паметта на онези,които са преодолели 2000-те км. от Арменското плато до Балканския п-ов т.е. пред- пред- предците на нашите предци.
Къде първоначално се установява баща ми заедно със сестрите си (уви) не ми е известно. Вероятно в района на Бургас, защото вече като юноша помня,че сме контактували с роднини на баща ми именно в Бургас (но кой да ги запомни) т.е.бащиния ми род се установява в този район.В последствие когато голямата сестра на баща ми (Манниг)се омъжва, се преместват в Айтос, където е поминъка на свако Карекин. Пак вероятно баща ми е продължил да работи като хлебар и се е сдобил с майсторско свидетелство, защото как иначе би могъл да се ожени без занаят!
МАЙКА МИ МАННИГ, е родена на 15.03.1914г. в гр.Малкара на 50км.западно от родния град на баща ми Родосто(Текирдаг).Имаше по-голяма сестра Веркин и по-малък брат Алексан-роден 1919г..Ако семейството на майка е избягало от Турция през 1920-22г.,то тогава майка ми е била на 6-8години,а вуйчо ми едва на 1-3г. т.е.наистина е бил носен на ръце.
МАЙКА МИ image
РОДИТЕЛИТЕ НА МАЙКА МИ image
РОДИТЕЛИТЕ НА МАЙКА МИ ХАГОП и ЕРАНУИ не ми  е известно къде са родени.Поне е известно къде са изживяли втората половина от живота си и къде са погребани- в Пловдив. Това което още е известно е,че родът на майка ми,а може би и цялата група бежанци от Малкара се е установила в Пловдив. Възможно е българските власти тогава да са управлявали потоците от пристигащи бежанци,защото 20000 души никак не са малко за България излязла няколко години преди това от 1-та световна война с национална катастрофа. Но изглежда тогава нагласата и отношението на българското общество  към нещастието и неволята на мигрантите е било съвършено различно от днешното (днес 3млн.бежанци от Сирия, Ирак, Авганистан и др. се насочват към турско-българската граница за да потърсят убежище в Европа) Tук му е мястото да отбележа и да благодаря от сърце на всички българи живяли преди две поколения и на тези живеещи сега, че намериха място в сърцата си, в земите и градовете си, в домовете и институциите си и ни приютиха като свои братя и сестри.
ДЯДО ХАГОП беше усвоил обущарската професия в Турция. Чувал съм да се говори,че е бил мобилизиран в турската армия в качеството си на обущар почти през цялото  времетраене на двете Балкански войни/1912-1913г./и 1-та световна война/1914-1918г./, така че, когато го демобилизират, заварва майка ми на 5 годишна възраст. Помня дядо си -беше по-скоро дребен на ръст, несловоохотлив, сериозен и с достойнство.
И сега го виж- дам седнал в малката си обущарска работилница, която беше 1 метър под нивото на улицата. Пристигайки от Айтос в Пловдив на гости на баба и дядо бързах да оставя багажа си у дома и тичешком отивах до работилницата,която беше на около 200м. Дядо винаги с чук в дясната ръка и обувка в лявата ме поглеждаше над очилата и питаше: „ защо си дошъл бре?“ Не влагаше никакво лошо чувство в това беше като поздрав, но респектираше. В следващите дни отивах в работилницата да постоя при него. Не завързваше никакъв разговор,но това не ми пречеше.Можех да стоя час-два в мълчание,да вдишвам миризмата на обущарско лепило и миризмата на много дъхавите карамфили, които лично отглеждаше и полагаше много грижи.Гледах как с ръцете си шие, кове, лепи обувките и ми беше хубаво. В четвъртъците дядо ме повеждаше към четвъртък-пазара.
Без да продума обхождаше всички сергии и накрая се връщаше на сергиите с най-хуба- вите плодове,пълнеше трапецовидната кошница с вместимост около 5кг.и се прибирахме у дома /без да продума/ В неделя казваше на баба ,,Ераниг,дур френк шабикъс“, т.е.дай ми френската риза.Обличаше се спретнат с бомбе и отиваше да посети роднините-сам.Като се върнеше,обядът трбваше да е готов и топъл.
Мисля,че беше неграмотен. Но когато беше свободен го молехме с братовчед ми (вуйчовия син) да ни разкаже приказка.Не мисля,че на един грамотен човек би му се отдало да разкаже по-увлекателно от дядо. Аз не бих могъл. Братовчет ми беше 6 години по-малък от мен. Понякога вдигахме врява за нещо. Дядо обзпокоен, по-скоро загрижен за нас на мига излизаше от дюкяна с обущарския чук в ръка и се прибираше, след като установи, че няма нищо. Спомина се през 1964г. шест години след баба. Погребан е в пловдивските арменски гробища. По това време аз бях на военно-полево учение в горите около Казанлък.
Първата ми мисъл за нея е, че беше мъжка жена. Нямам предвид физически, а като твърдост на характера. В следващите редове ще стане ясно какво ми дава основание за такава квалификация. Баба произлиза от семейство на военачалник. Какъв чин и положение е имал баща й пак съм пропуснал да проуча. Какъвто и да е бил,то е било до момента,когато турското правителство предприема чистка в армията и унищожаване на арменското население. Така или иначе преди това да се случи баба е успяла да получи добро образование. Помня,че имаше книги на арменски език и четеше. Питам се дали ги беше донесла от Турция(ако е така-това означава много)или се беше сдобила с тях в България!Дядо печелеше парите,но баба решаваше за какво и колко да се харчат. Успяваше да спестява по малко и когато баща ми закупи къщата в Айтос ,в коя-то съм отраснал,баба и дядо са дали 50000лв.на заем. Не зная колко пари са били за онова време,но това се знаеше и помнеше в семейството. Къщата бе закупена през 1946г., а баща ми се спомина на 25.03.1956г. и дали успя да си изплати дълга-не зная. Баба понякога ни идваше на гости(вероятно в случаите когато сме имали нужда от подкрепата и). Терена на къщата ни беше на две нива. Горния двор беше неравен и каменист. Баща ми беше доставил каменни плочи с намерение да ги нареди и изравни двора. Дали поради заетост или вече се беше разболял,но плочите си стояха и неравностите също. Тогава баба се запретна и въоръжена с чук и длето нареди плочите така,че майсторите,които нареждат тротоарите биха и завидели. По времето когато брат ми е бил малък и са го изпращали на гости в Пловдив,той се изплъзвал от контрола на баба и отивал да гази в р. Марица(беше на 100м. от дома).Много скоро след това баба разбира,взема една пръчка, запрята роклята и влиза в реката да завърне немирника. По време но 2-та световна война(1939-1945г.)за неизвестно време баща ми работи в Пловдив на фурната на улица. „Антим1-ви“.Мобилизират го в трудови войски едновременно с вуйчо. Фурната остава без майстор,а семейството без източник за препитание. Тогава баба намира за временно работник и под нейно ръководство фурната функционира до завръщането на баща ми. Мисля баба беше умът и съвестта в семейството. Тогава нямаше днешните удобства-нямаше баня,тоалетната беше обща в двора,нямаше топла вода,веднъж седмично  се ходеше на обществена баня. През останалото време всеки съобразно навиците и културата си отдаваше дължимото на хигиената. Вечер преди лягане се измиваха краката в леген. Ако по някаква слука дядо пропуснеше,то баба го подсещаше много деликатно: ма Хагоп, да беше си измил краката,че иначе ако зеле посееш,праз ще поникне!.На арменски,при това с диалект от Малкара звучеше много колоритно и предизвикваше смях. Такива бяха баба и дядо. Баба се спомина през 1958г. Тогава бях във военното училище.  За да не ме тревожат ми казаха 6 месеца по-късно,когато ми предстоеше първата курсантска отпуска. Погребана е там където и дядо.
      Когато се установяват в Пловдив,майка ми е на възраст да тръгне на училище. Така и правят но учи само 5 години. На дядо му е невъзможно да издържа 5- членно семейство. Ето защо майка ми  тръгва заедно с по-голямата си сестра на работа в тютюневите складове. Не мога да си представя как и какво са работили тези малки деца. Но колкото за дребни стотинки,колкото за едната прехрана са работили. От там нататък пари за дрехи,за квартира(дядо и баба до края на дните си не можаха да се сдобият със собствено жилище),за отопление и други.   Все пак са били ,,облагодетелствани“,защото не им се е налагало да плащат за телефон, телевизия и Интернет, а също и електроенергия. Наистина помня,че нашият дом в Айтос се електрифицира някъде около 50-те години на 20-ти век. До тогава за осветление ни служеше газена лампа.
     До омъжването си майка ми работи на тютюневите складове.
Не мога да не отдам дължимото и да не спомена по-голямата сестра на майка ми-Веркин(родена 1912г.)и вуйчо Алексан (роден 1919г.). Леля Веркин беше една много нещастна жена. Кой знае как и защо се беше сдобила с едно(може би силно казано)психическо заболяване,което се изразяваше в следното:по цял ден миеше нещо и всичко. В днешно време може би един психотерапевт би й помогнал!Омъжва се в Бургас,ражда две деца – момче и момиче и буквално я изгонват от съпружеския дом,като задържат децата. Като в индийските филми,които сега вървят по телевизията. Момчето вече ученик в гимназията умира от слънчев удар,а момичето с възбрана от близките на баща си не може дори да види майка си. Помня(трябва да съм бил на 10-12г.)леля Веркин някак разбрала, че дъщеря й ще пътува от Бургас през Пловдив за някъде,но не знаеше точно с кой влак Милата три дни и нощи посрещаше всички пристигащи от Бургас влакове с надеждата да я види,а аз я придружавах. Горката се спомина в началото на 60-те години на 20-ти век.
ВУЙЧО беше висок на ръст/може би 185до190см./,слаб с очила. Ранните ми спомени са свързани със следното:в съботните или неделните дни не помня,баба ходеше на църква и водеше и мен. Вуйчо ставаше свидетел на опитите на баба да ме въведе в лоното на вярата. Вероятно беше атеист,защото на едно от поредните посещения на църквата ми подхвърли нещо в смисъл ,,защо ходиш да слушаш лъжите на поповете?“и аз пуснах ръката, която ме водеше към правата вяра .В следващите посещения на църквата,баба ми носеше светена вода. И пак вуйчо:,,да не си пил от тази вода-попа си е мил краката в нея!“От този момент религията загуби една от овцете си завинаги.
      Вуйчо беше обущар. Но докато дядо главно поправяше носени обувки,то вуйчо правеше нови. Работилницата му беше на доста голямо разстояние от дома(ул. Виктор Юго №1). Ние с братовчед ми ходехме почти всеки ден при него и си играехме в училището отсреща. В повечето случаи там беше и вуйна,която беше усвоила част от процеса на сглобяване на обувките(сандалите)и двамата бързо ги изработваха. Отношението на вуйчо и вуйна към мен беше като към сина им,а може би и по-добро(все пак бях гост)защото и до ден днешен братовчед ми не пропуска да отбележи,че родителите му обичали повече мен отколкото него. Вуйна беше учила в занаятчийско училище за шивачи и  пак  там са и преподавали уроци на немски език. Това и даваше самочувствие на по-образована. Наистина четеше много,имаше доста книги на арменски език,главно произведения на арменския класик РАФФИ (бих го определил като арменския Вазов).Вуйна първа ме въведе в света на арменската литература.
      През годините докато учех и растях,на баща ми на два пъти се налага да му напра-  вят операция от херния. И в двата случая вуйчо пристига от Пловдив в Айтос като на пожар,настанява баща ми в болница и поема грижите за нас. Вероятно в един от тези случаи аз и вуйчо сме си в къщи-той седи на стъпалата пред дома,а аз на оградата на двора. Нивото на улицата беше с около 1.5м.по-ниско от това на двора. Вуйчо ми каза да се прибера навътре,за да не падна,но аз не го послушах. Предупреди ме,че ще ме хване и ще ме върже,но аз си мислех,че докато той премине разстоянието от 4-5м.,което  ни дели,аз ще скоча на улицата и ще избягам. В следващия момент той светкавично скочи, хвана ме и ми върза ръцете. Така ни завари майка ми. Хубаво ми беше да контактувам с вуйчо. Когато дойде ред да постъпя във военно училище,вуйчо ми каза следното:
,,от нищо не се страхувай-каквото и да се случи-аз съм насреща“.И аз не се страхувах.
Трябва да е било 1967или68г.в дома ни в Айтос става инцидент. Вследствие неправилно използване експлодира газов котлон. Наблизо са били брат ми,жена му и майка ми. Всички получават изгаряния по откритите части на тялото. Отново пристига вуйчо-този път на истински пожар. Макар вече да бях офицер,именно вуйчо посети в дома му известен тогава военен хирург и получи уверение,че на следващия ден майка ми ще бъде приета във военна болница,където трябваше да и се присади кожа по поразените крака.
     Всекиму пожелавам такъв вуйчо!Спомина се през 1990г.Погребан е при родителите си. Вуйна същата година замина при сестра си в Ню Йорк и там се спомина. Давам си сметка,че доста пространно описвам събитията свързани с роднините ми. То е защото те  винаги са означавали много за мен,усещал съм се като едно цяло с тях и ми липсват.
      До омъжването си майка ми продължава да работи в тютюневите складове. Между другото,докато пиша тези редове,същите тези складове обявени за архитектурна забележителност, продадени и препродадени на частни лица бяха подпалени,преди това някой беше предприел разрушаването им. Това днес се нарича демокрация,а то си е интереси.
     С посредничеството на роднини и познати се осъществява връзка между баща ми,тогава наел фурна в с.Камено, и майка ми. Тук започва съжителството на родителите ми и тук през 1935г. се ражда първородният им син НИГОХОС. Случва се нещо забележително. Стопаните на фурната и дома в който заживяват и родителите ми до такава степен се привързват едни към други,че вече трето поколение връзката не е прекъсната. Това може да означава само едно-че и двете страни на тази връзка са с добродетели,които ги привличат-без лицемерие,без интереси; единствено добронамереност и взаимопомощ.
    В някоя от следващите години семейството решава да се премести в град Айтос. Баща ми никога не е имал собствена фурна. Ето защо е наемал такава и аз помня четири в Айтос и една в Пловдив,в които е работил. Тъй като съм роден в Айтос през 1940г.това означава,че по това време семейството ми е тук. По-късно,не зная поради какви съображения
може би защото родителите на майка ми живеят в Пловдив или заради бушуващата Втора световна война(1939-1945г.)семейството ми се премества в Пловдив и баща ми наема фурната на ул.“Антим 1-ви“. Жилище ни е било етажа над фурната. През 1944г. воюващите срещу Германия -СССР, Англия и САЩ предприемат бомбардировки над по-големите градове на България (по това време България е съюзник на Германия).Това принуждава родителите ми да върнат семейството ни в Айтос,а дядо и баба,както и семейството на вуйчо си намират квартира на улица „Филип Славов“17/сега ул.Ламартин /Пловдив/.В Айтос сме живели в различни квартири до закупуването на къщата/1946г./в която отраснах.
Баща ми Каспар image
Ако трябва да дам определение за семейството си с една дума, то тази дума е ,,хармонично“. Баща ми от ранни зори до вечер се трудеше на фурната,майка ми бързаше да приключи с домакинската работа,да ни изпрати на училище и веднага отиваше при ба- ща ми да му бъде в помощ-продаваше хляб,почистваше,лепеше отрезите от купони на хартиени листи за да се отчетат в комисариата(имаше такъв период наречен,,купонна система“)
Наистина тежка беше работата на хлябопроизводителя тогава.
Още през нощта се замесваше тестото на първата фурна хляб. В ранни зори тестото се разфасоваше на парчета по 1кг.и се нареждаха в по-горе споменатите панакоти. Всичко това се правеше на 2-рия етаж(над пещта),където беше топло и втасваше тестото. Непосредствено преди да се метнат тестените хлябове в пещта, панакотите се приплъзваха през едно отверстие от втория към първия етаж и баща ми нареждаше суровия хляб в пещта с дървена лопата с дължина около 2.5(може би 3)метра. Пещта предварително подгрята до точно определена температура с напалени дърва,които баща ми нацепваше с брадва и ками предния ден.
А за да се замеси тестото баща ми качваше брашното в 50 килограмови чували на 2-я етаж. Самото месене в по-ранните години е било изцяло ръчно. По-късно се въвежда техника. Помня, че представляваше голям казан с механична бъркалка,но също помня,че баща ми не харесваше работата на механичната бъркалка и домесваше на ръка. Ето защо всички харесваха хляба на ,,бай Каспар“и го търсеха. И целия този процес се повтаряше два или три пъти всеки ден. Разбира се баща ми беше обучил помощник,който до известна степен го отменяше в някои дейности.
Баща ми беше малко по-нисък от среден на ръст, широкоплещест, с развита мускулатура, с малък мустак само под носа между ноздрите. Пак от подслушан разговор с приятеля му разбрах,че докато бил ерген е участвувал в състезание по преплуване на разстоянието от пристана на Бургас до о.Св.Анастасия(6.5км.)Това го разбирам,след като е роден и израснал на брега на Мраморно море. Но не си обяснявам как така е участвувал и в колоездачни състезания! Говореше се,че на едно от тези състезания баща ми се почувствувал ощетен в класирането.
Ето защо вдигнал високо над главата си велосипеда и го тръшнал на земята. Така приключил състезателната си кариера. Не зная дали ще намеря необходимите думи и дали въобще има такива,които биха могли да обрисуват достататъчно справедливо истинската същност на баща ми. Неговото трудолюбие и отдаденост към семейството бяха безгранични. Освен професията,която упражняваше,той до края на дните си обработваше лозе около 1дка,а освен това беше взел под наем друга земя,където сееше фасул,царевица,метла,слънчоглед и други. В къщи отглеждаше коза,2-3 овце и прасе. През годишния си отпуск работеше на тухларницата.Всичко това разбира се за да осигури сносен живот на семейството си. Казваше:ако трябва от косите си метла ще направя,но ще изуча децата си. Ето защо единствено в случаите,когато брат ми донесеше неудовлетворителна оценка от училище,баща ми повишаваше тон. През останалото време беше най-благия човек на света. Не помня и не е имало случай да повиши тон на майка ми или на нас с брат ми,нямаше случаи на напрежение и неразбирателство в семейството. Най-ранния спомен за баща ми е следния случай:трябва да съм бил доста малък,защото татко ме е хванал за ръка и вървим по една улица в Айтос.Аз съм се захласнал по минувачите,магазините и още кой знае по какво. В един момент както се озъртам,забелязвам на отсрещния тротоар баща ми- смее се,а аз държа ръката на негов приятел .Помня на по-късен етап от живота ми- семейството се храни. Всъщност беше традиция винаги когато беше възможно всички да се храним заедно. В един такъв случай аз се разхълцах. Баща ми с достатъчно сериозен тон ме пита,да не би да съм започнал да нося на приятелите си от петалите суджук,които се сушат под стряхата. Хълцането ми мигновено спира и всички се смеят. Между другото всяка година баща ми с помощта на цялото семейство приготвяше суджук,пастърма и юфка .За отбелязване е, че именно баща ми точеше корите за юфката и след това всички задружно я нарязвахме. Тази традиция брат ми като по-голям я усвои и продължи,а аз на 18 годишна възраст се откъснах от дома и тръгнах по друг път. Сещам се за още една шега на баща ми. Помня,че живеехме в последната квартира преди да се нанесем в собственото ни жилище(трябва да съм бил 6 годишен).Тя(квартирата)отстоеше на около 200м. от фурната, в която работеше татко тогава. Надвечер си идваше носейки в ръце гювеч(или нещо друго) приготвен във фурната. Ние го очаквахме на прозореца,който беше с изглед към улицата. Той знаеше,че сме там и симулираше препъване,като преплиташе десния крак в левия,а ние извиквахме от ужас,че ще ни се затрие вечерята.
Като се замисля преценявам,че за мен годините до 1956-та са били най-щастливите в семейството ми. Колкото и да бяха отдадени на труда осигуряващ насъщния,родителите ми намираха време за почивка и развлечения. Не зная дали с повод или без повод ходех- ме в Бургас,по-често на парка в Айтос по празници-тогава сякаш цялото население на града се събираше там,свиреше духова музика,хората се веселяха. Най-незабравими бяха Коледа и Великден,когото семейството ни се събираше с приятелското семейство Саръян. Майките приготвяха вкусни ястия и торти,а бащите на по 25гр.коняк или мастика се отдаваха на спомени и това бяха съкровените мигове,когато чувахме преживелиците на родителите ни. А имаше и най-обикновени дни, когато семейството се събираше и аз четях на глас „Под игото“или „Немили недраги“ на Вазов или „Нещастна фамилия“ на В.Друмев,вероятно по времето когато сме изучавали тези произведения в училище и когато държавниците ни определяха този период от българската история като „ турското иго“си беше иго,а не „присъствие“,както днешни-те ни управляващи твърдят,а родителите ни го бяха изпитали на гърба си. На някакъв етап от растежа ни татко ни научи да играем шах. Преди това ни научи на друга игра наречена „дама“.Не помня колко често играехме с татко-вероятно съобразно свободното време с което е разполагал. Но с брат ми играехме много често и съперничеството се разгаряше както и в другите ни игри. Признавам-той ме побеждаваше в повече от партиите. Преценявам,че живеехме скромно за да не кажа бедно. Не беше изключение да вечеряме шербет(подсладена вода с малко лимонтозу) или диня (грозде) със сирене, компот от ошав (сушени плодове) или домашно приготвена юфка попарена с олио. Нямаше напрежение,недоволство,претенции,кавги. Беше както ни се обещаваше,че ще бъде при комунизма-от всекиму според възможностите-всекиму според нуждите. С тази разлика, че се задоволявахме скромно. В днешно време хората от развитите страни ни казват,че сме били щастливи,защото не сме знаели колко сме бедни. Ето тези неща имах предвид,когато определих семейството си като хармонично.
Майка ми Манниг image
На 25.03.1956г на 52-годишна възраст след мъчително боледуване баща ми се спомина. С това приключи щастливия период от живота на семейството ни. От този момент майка ни,станала вдовица на 42- годишна възраст, беше натоварена с бремето да се грижи за семейството .Както споменах по-горе,майка ни беше домакиня,а също помагаше на баща ни в неговата професия. При така стеклите се обстоятелства,тя трябваше да работи. Доколкото си спомням(става дума за събития от преди 60 години),  тя работеше сезонна работа в консервната фабрика,а по-късно беше наета за обща работа в обществен стол. Със сигурност е била на тази работа докато завърша 11-ти клас, защото помня,че се хранех в този стол. След време,когато вече бях курсант във военното  училище,управителя на стола сподели с мен,че всъщност аз съм се хранил с дажбата на майка ми,полагаща и се като работеща в стола,а тя е гладувала. През първата година на обучението ми във военното училище майка ми изпращаше по 5 лева месечно(аз получавах по 3 лева месечна заплата)за джобни пари,с които купувах 1-2 вафли от 5 стотинки през междучасията и ходех на кино в случай ,че ме пуснат в градска отпуска. През втората година курсантската ми заплата стана 7 лева и аз писах на майка да не ми изпраща пари,но тя продължи .Едва когато на два пъти върнах изпратените пари,тя престана.
    За съжаление нямам представа как се е справяла майка ми през  всичките години след кончината на баща ми. Нямам представа каква е ролята на брат ми в тези трудни години. Вероятно има принос в оцеляването на семейството,защото все пак той беше на 21 ,а аз на 16 когато татко се спомина. Но майка никога не се е оплакала и не е пока зала слабост или отчаяние. Вероятно защото целия й живот е бил поредица от трудности и предизвикателства.Сега,днес, когато пиша тези редове,си мисля че ние не сме си  давали сметка какви родители сме имали,не сме оценявали по достойнство героичните им усилия за преодоляване на трудностите за да ни има нас тук и сега. Вторачени в собствените си проблеми,облагодетелствани от едно толерантно общество(за разлика от турското,което не само застрашава но и отнема живота на 1.5милиона арменци) нашето и следващите поколения растем и се развиваме в благоприятна среда и на крилете на новите технологии  понякога летим твърде високо за да можем да съзрем саможертвата,значимостта и ролята на тези, които са ни създали. От 1958г. отидох да уча,а през 1961г бях разпределен на служба в гр.Н.Загора. Майка ми милата не зная с какви средства качва в багажното на влака легло,спални принадлежности, ел.печка и др. и пристига в Н.Загора сама,намира транспорт и доставя багажа в квартирата ми. Не мога да си обясня нито да си простя защо аз не съм свършил тази работа или пък брат ми!През следващите години наех квартира от две стаи и стана възможно майка ми да дойде при мен да ми готви,да ме пере и т.н.(брат ми вече беше женен).На 01.01.1966г. сключих брак и доведох съпругата си в двустайната квартира. Но тя от есента на 1965г.беше студентка в София. Поради тази причина далеч от безценната си любов,аз приличах на тъмен об-лак и не ми се говореше нито с майка ми нито с кой да е друг. Когато й беше възможно жена ми си идваше в Н.Загора. Тогава облаците бързо се разсейваха, аз бях щастлив и исках всички около мен да са щастливи. Опитвах се да компенсирам нелюбезното си отношение към майка си в дните,когато бях „тъмен облак“ с полагащото се към нея внимание без в никакъв случай да накърнявам отношението и любовта си към жена  ми. Това се прие повратно от жена ми до степен такава,че ме попита, ако възникне пожар в дома ни коя ще спася първо-нея или майка си!?! Погрешно отдадох това на  младостта и,защото неприязненото и отношение се разви с годините чак до раздялата ни. Ще речете-нормални отношения между снаха и свекърва. Би било вярно, ако майка ми живееше при нас. Всъщност за 33 години брак майка ми ни е идвала на гости няколко пъти за до 2 седмици и се е отнасяла с подобаващо уважение към „учената“ си снаха.

Брат ми image
Брат ми,който беше 5 години по-голям от мен беше среден на ръст,много слаб и дори в зрялата си възраст тежеше може би 50кг.Вероятно по тази причина съществуваше едно съперничество помежду ни кой кого ще надвие. В момчешките ни игри често сти гахме до сбиване и за всеки от нас победата идваше с променлив успех. Разбира се,всич- ко беше на игра и след като се успокояха духовете бързахме да закърпим изкъртените стени,за да не се налага да обясняваме на родителите си какви сме ги вършили. За съжаление той отдавна не е между живите за да ме опровергае,но аз помня, че по-често той обичаше да се закача с мен и обичаше ако му се отдаде възможност да ме събори по гръб и да ми натрие носа(буквално).Когато поотраснахме той се събираше с приятели и на желанието ми да отида с него отговаряше,,няма да правим детска градина“.Ученето не му беше детската мечта,ето защо отрано тръгна на работа и опита да усвои няколко професии:бръснар,тенекеджия,шофьор,а също за известно време баща ни се опита да го обучи и на своя занаят. Вероятно стремежа му към самостоятелност и независимост, а също под влияние на приятел отиде на обучение за миньор в гр.Мадан и започна работа в рудодобивните мини на гр.Рудозем.Предвид физическите му данни не можеше да вър- ши тежката изкопчийска работа,но можеше с електровоз да извозва вагонетките с руда от мината .Това и правеше когато му отидох на посещение през ваканцията си между 7-ми и 8-ми клас(лятото на 1954г.).Скоро след това баща ни се разболя тежко и брат ми се завърна в Айтос. Понеже не беше отбил военната си служба(тогава военната служба беше задължителна за младежи навършили 18г. възраст), брат ми го взеха войник за 2г.. Това трябва да е било през годините 1955/56,защото татко още беше жив,а аз бях ученик в гимназията и почти през всяко междучасие тичах на оградата на казармата да го видя (казармата и гимназията ги делеше само една улица).През 1958г. завърших гимназия и същата есен,на 25-ти септември,постъпих във военното училище в Силистра. Брат ми беше против-вероятно не беше очарован от военната служба. Но аз от своя страна бях изпитал вкуса на тежката физическа работа от 13г. възраст и реших,че трябва да уча. Може би затова или поради друга причина брат ми не ми написа нито едно писмо през първите 2 години. С майка си пишехме много често-може би през ден. Но аз исках внимание и от страна на брат си. Когато и през следващата година не ме удостои с внимание, му спогодих номер .Той още не беше женен,а аз му писах че тук в Силистра съм срещнал едно момиче- арменка и връзката ни е много сериозна и намеренията ми са да се оженя. Наистина имаше едно момиче,което по-отворените ми съкурсанти ми бяха посочили,но аз дори не се бях доближил до нея. Тогава получих най-дългото писмо от брат си ,което някога въобще съм получавал, в което ми се обясняваше колко неподходящ е момента и т.н. и т.н. Бих могъл да пиша още много за брат си,както за родителите и за другите си близки,но съзнавам че съкровените неща за мен едва ли представляват интерес за бъдещите поколения. Само ще отбележа,че семейството е каквото са корените за дървото- храни се чрез тях,стои здраво на земята благодарение на тях,ражда плодове съобразно природата си,носи качества и добри и лоши присъщи на тях .От лични наблюдения съм забелязал, че негативите,недостатъците,болестите непременно се наследяват,а положителните неща-не задължително. И ето днес сме такива каквито сме!Като описвам тези преживелици с брат ми,дано не съм създал впечатлението,че с него не сме били близки и не сме се обичали. Понеже след постъпването си във военното училище на практика се отделих от семейството си,при всеки удобен случай гостувах там и преди и след като се ожених. Сещам се за една поговорка,която гласи: ,,елате ми на гости,да ви заведа у бати, да видите тертип“.Винаги и аз и създаденото от мен семейство бяхме приемани с изключително внимание и любов. Тръгвайки си от там,брат ми режеше на две предварително закланото яре или агне и започваше един невъзможен спор ,,ще го вземеш-няма да го взема“.Неговите доводи бяха,че в дома на родителите ни той има условията да отглежда добитък,а моите- че доходите ми са по-големи и мога да си купя. Наистина не исках да ощетявам семейството му. При това детето ни/родено 1968г./ беше на грижите на майка ми, там в дома на брат ми,тъй като съпругата ми беше студентка до 1973г. И още нещо -съпругата ми правеше голям въпрос,стигаше се до скандал за това,че съм дал 5лв. на майка си,чиято пенсия беше 18лв. т.е. сина ни беше на издръжката на брат ми. И още няколко цифри за да е ясно-по това време заплатата ми беше около 300лв.,а на брат ми около 100лв.В заключение бих цитирал заглавието на една книга,която прочетох напоследък от Нарине Абгарян:,,Хората, които са винаги с мен“.Така бих определил най-точно и кратко отношението си към семейството от което произлизам.
     Анализирайки до тук написаното/ и ненаписаното/ за мен очевидни са следващите  изводи и заключения. По-горе намекнах,че не съм  религиозен т.е.,че за мен  няма бог, не съществува някаква митична свръхестествена сила наречена БОГ,която се разпорежда със съдбите на хората,държавите,планетата и т.п..Но сега,когато обръщам 78-та страница от живота си,съзнавам че не е точно така. Подобно на митичните богове на ОЛИМП , в древността съвсем реално и исторически доказано са съществували и разпореждали в тогавашния свят ,,богове“ именуващи се ПЕРСИЯ,РИМ, ВИЗАНТИЯ. По-късно ИСПАНИЯ, ТУРЦИЯ. А през последните 100 години тези богове се именуват ВЕЛИКОБРИТАНИЯ,ФРАНЦИЯ, ГЕРМАНИЯ,РУСИЯ и САЩ. До края на 2-та световна война всички са си съперничили за ЗЕВС-овия престол. Но сега няма съмнение,че САЩ е ЗЕВС-а. Сигурно пропускам някои имена. Но по-важното е да се съгласим,че това е схемата-гореспоменатите и не-споменатите  богове са си присвоили правото да решават кой народ да съществува, в какви граници, от какво политическо устройство да се ръководи и т.н и т.н..Точно по силата на тази схема(формула) преди   хиляди години,а също и днес се решава съдбата на народите. За мен това е отговорът на въпроса който си зададох в началото:как и защо моето и следващото поколение сме родени в България,родителите и прародителите ми-в Турция,а корените ни са на повече от 2000км. източно?Краткият отговор е:защото предците ни в ситуация на смъртна заплаха са били принудени да изоставят домовете си и родината си и да търсят убежище по други земи. И това се е случвало неизвестно колко пъти и с цената на неизброими жертви. Нашите съвременници са свидетели на абсолютно същия случай днес в Сирия. Там са в противоборство две суперсили:Русия и САЩ. Последната подкрепяна от  НАТО(North Atlantic Treaty Organization-Северноатлантическа военна организация).А народа на Сирия се спасява с бягство,като напуска местата,които десетки поколения са се раждали,развивали и умирали.
      Когато(и ако) четете тези редове, може да ви се стори  несериозна аналогията за ролята и намесата в световните дела на митичния БОГ и реално съществуващите цитирани по-горе. Но аз съм напълно сериозен. Без повече да се връщам назад към примери от древната история,ще посоча факти,които са първопричината за възникването  и утвърждаването  на съвременния световен ред. В началото на 20-ти век от 1901 до 1909г. Теодор Рузвелт е 26-я,а от 1913 до 1921г. Удроу Уилсън е 28-я президент на САЩ. Докато Удроу Уилсън прокламира всеобщо прилагане на нейните(на САЩ)ценности,както и готовността и да ги разпространи чрез примера си, то Теодор Рузвелт счита:ценностите на Америка и налагат задължението да ги разпространява с КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ по света. Идеята на тези двама президенти става фундаментална основа на бъдещата външна политика на САЩ -това е ГЛОБАЛНАТА РЕФОРМАТОРСКА МИСИЯ,КОЯТО САЩ СИ САМОПРЕДПИСВАТ.
      До края на 1-та световна война САЩ не намират за уместно да се замесват в Евро-пейските конфликти. Географски разположени в Западното полукълбо,Атлантическия океан е сигурна защита от заплаха от изток. Но научно-техническия прогрес , гладът за петрол и най-важното-раждането на една съвършено нова политическа система в Русия-Съветска Русия,катализира идеята за ,,кръстоносните походи“.През 1848г. се прокламира ,,Манифест на комунистическата партия“ под авторството на К.Маркс и Ф.Енгелс.В него се казва:,,Един призрак броди из Европа-призракът на комунизма“.
69 години по-късно(1917г.) призракът се материализира в Русия, през 1922г е учреден СССР от 4 държави и до 1940г се разширява до 15 държави членки от Европа и Азия. След края на 2-та Световна война в резултат на СДЕЛКА между Великите сили, в източна Европа възниква т.н. Източен (комунистически)блок. Точно това ми даде повод да спомена последно описаните  исторически събития-резултат на сделка е всичко онова, което се случи в България (и в страните от Източния блок) преди 70 години,а също в Армения(и другите съветски републики) и това което се случва сега и ще се случва в бъдеще. До края на 40-те години на 20-ти век комунистическия призрак се налага и в Далечния изток-Китай,Корея,Виетнам(не без помощта на СССР),а през 1959г и Куба.   Така че когато се каже ,,Бог има план за това или онова“ аз разбирам Великите сили имат план. И всичко се свежда до едно- ИНТЕРЕСА. Според статистиката(доколкото  може да и се вярва) 3% от населението на планетата притежава 70% от богатствата и. Едва ли можем да си представим ужаса,който изпитват тези 3% пред перспективата да загубят богатствата си,т.е власт,охолен живот,безнаказаност и т.н в случай, че комунизма се наложи в глобален мащаб. Ето защо чрез  огромният ресурс от онези 70% от богатствата на планетата са създадени безпрецедентни по мощ и мащаби военна и  ПРОПАГАНДНА машина за постигане на целите и интересите на Запада. И всичко това ,,прикрито“ под благовидния предлог за демократични реформи. В името на демокрацията през 1950 година САЩ изпращат войски в Корея за да предотвратят обединението между Северна и Южна  Корея. Подкрепени са от Великобритания и Турция(НАТО).Корейската криза приключва със 150хиляди убити и ранени от американска страна. Какво да кажа-управляващите на САЩ нямат милост и към собствения си народ щом става дума за ИНТЕРЕСИ.70-те години на миналия век САЩ изпратиха 550 хиляди американски войници във Виетнам, отстоящ на 20хиляди километра, пожертваха 50хиляди американски живота и неизвестно колко виетнамски(вероятно 10 пъти повече от американските).Много добре си спомням-медиите съобщаваха,че американците са влизали с 200 бомбардировача и са изсипвали бомбите си на виетнамска територия,след което се връщали да заредят нови. Говорим за агресия осъществявана от страна с претенции,че се ръководи от демократични ценности,които желае да сподели със света(с кръстоносни походи).Не мога да отмина факта,че една друга ,,велика“държава( Германия )запали 2-та световна война(1939-1945г)и отне 50-60млн.човешки живота. Нямам намерение да проявявам пристрастие и ще отбележа безславната война, която води СССР в Афганистан от 1979до1989г. Официалните източници съобщават,че тази война е инспирирана от велико британските и американски секретни служби,които са снабдявали с въоръжение муджехидините-противници на афганистанското правителство(но кой ли не го е правил и къде ли не е правено?!!) Съзнавам,че моята родова история се превърна в политически анализ на изминали събития,но съм убеден-всичко това съвсем пряко решава съдбата на Армения,България и на десетки други държавици. Ето нещо по-конкретно касаещо Армения. През 1921г. се  подписва Московския договор между Съветска Русия и Кемалистка Турция(един от многото подписвани преди това и след това-например според Севърския от 1919г. се определя  да се даде независимост на Армения и Кюрдистан) според който Русия отстъпва на Турция арменска територия от 23600кв.км плюс арменските околии,заедно с Ардахан  (днес територията на Армения е по-малко от 30000кв.км) за срок от 20 години. На всеки 20 години този договор се преподписва(или не).Тези неща са засекретени и не може да се прочетат току така. По повод договора Ленин е коментирал нещо подобно:не мога заради 1млн. ар менци да застрашавам добросъседските ни отношения с 20млн-на Турция. По онова време Мустафа Кемал/Ататюрк/е ръководител на турската революция и Ленин се е надявал Турция да последва примера на руската социалистическа революция. Но М.К.Ататюрк преследва турските комунисти и по негова заповед са убити ръководителят им Мустафа Субхи и 15 съратници. ЛИЦЕМЕРИЕ!Но не бива да им се сърдим ни повече,ни по-малко  от колкото го правим по отношение на всички политици по света .Наближава 2021 година когато отново е време да се преразгледа Московският договор от 1921г.Но кой би рискувал заради някакви си 3млн. арменци живущи в Армения и незнайно колко оцелели в продадените земи!А е било време(1918г.)когато са били необходими  само няколко залпа от военните кораби на английския флот,намиращи се тогава в Босфора,за да капитулира и разпадне Отоманската империя. Но през целия 19-ти век Великобритания и Австрия се съпротивляват на това,защото кой тогава ще противостои на Русия в този регион!Ето как отново нещата се свеждат до ИНТЕРЕСА на,,великите“.Наистина безкрайно много са случаите и примерите когато са ощетявани е малко да се каже малките народи за удовлетворяване интересите на силните.,,Онзи,който притежава силата,често притежава и правото“-това са думи на Ришельо- първи министър на Франция 17-и век. Истина е било тогава,истина е днес както и утре.
      Запада нарича своята политическа система,,демокрация“.То се знае-най-голямата демокрация са САЩ. Ако правилно съм разбрал това е постигнато така:
      Идват белите заселници в Америка,асимилират коренното население,с много наси лие в това число убийства най-жилавите оцеляват,създават удобни за забогатяване зако ни,подкупват сенатори,които да лобират за бъдещи закони и интереси. Убиват неудобните политици в това число действуващи президенти(от 45 до сега избрани президенти,4-ма са убити по време на мандата им,на други им се разминава).Не може да не им се признае,че прилагането законите на джунглата дава резултат-най-предприемчивите и в същото време безскрупулните бързо се учат от европейските си предци и започват да внасят безплатна работна ръка. Докато ние арменците не пропускаме повод да изтъкнем, че първи в света сме приели християнството,то Португалия трябва да се гордее,че идеята за търговия с роби и принадлежи. Кръгло 1000 черни роби били разпродавани всяка година на пазара в Лисабон и това продължало над 4 столетия. След португалците започват холандците,англичаните(по 4800 негри годишно),датчаните. Според официална английска статистика само през 1768г от Африка насилствено са изведени 100хиляди роби Към края на 18-ти век се намесват и американците. Общият брой на африканците продадени в задморски земи се оценява на между 30 и 50 милиона. Кой знае защо не съм изненадан,че тук цитираните държави днес се наричат,,демокрации“.Освен това и цитираните и нецитираните ,,демокрации“ са заграбвали и притежавали колонии практически в цял свят. Справедливо е все пак да цитирам всички колониални империи в последователността  на възникването им:Португалска,Холандска,Испанска,Британска,Белгийска,Френска,Австрийска, Японска,Германска и извън числото на „демокрациите“
-Османска и  Руска. Може би някой ще рече:след ликвидирането на колониализма(т.е. след 2-та световна война)те са се демократизирали!Само едно ще отговоря:дали ще се върне живота на 1.5 милиона арменци-жертви на геноцида извършен в Османската империя,дори да приемем,че днес Турция е най-демократичната държава на света?Или ще се върне живота на 6-те милиона евреи,жертви на холокоста; или ще се върне живота на 50-60милиона жертви на 2-та световна война,дори да приемем,че Германия е най-демократичната страна на света?Или ще се върнат в родината си 30-50милиона черни роби?Нанесени са непоправими щети. Не мога да си представя(eдва ли някой може) какъв щеше да бъде светът, ако белите заселници в Америка не бяха асимилирали индианското население!Каква ли култура и каква ли държава щеше да се развие!За потенциала на коренното население на Америка може да се съди по културно-историческите паметници оставени от ацтеките, инките и маите. Испанските конквистадори завладявайки т.н. днес Латинска Америка прекъсват естественото развитие на ацтекската култура. Какво да кажа за онези 30-50 милиона африканци насилствено изведени от континента и продадени в робство! Естествено това са били най-здравите и трудоспособни мъже и жени, които биха допринесли за развитието и прираста на своите страни и Африка .Питам се каква би била картата на света ако не бяха жертвани 20 милиона човешки живота в 1-та световна война и 50-60 милиона във 2-та световна? А как ли щеше да изглежда Армения , ако 7 милиона арменци не бяха прокудени по света и 1.5 милиона не бяха станали жертва на Геноцида? Без да сме вещи по демографските въпроси бихме предположили,че днес населението на Армения би било между 15 и 20 милиона вместо жалките 3 милиона живущи в Отечеството си 7 милиона извън него. И ако официалното становище е, че за настоящото положение са отговорни  само  Турция и Персия(Иран) , защото огромна част от арменската територия се владее от тях-не бих се съгласил. Истината е,че това е резултат от всеобщите „усилия“ на Великобритания, Германия, Франция, Австрия и не на последно място Русия. С изложеното до тук не се изчерпват примерите за нанесени щети на Човечеството. Ще се върна при „най-развитата демокрация“ на света – САЩ. Само 240 години е историята на тази страна. Не може да не се признае,че законите на джунглата се оказват добра почва за бърз икономически растеж. Когато интереса и печалбата е над всичко,когато целта оправдава средствата,когато няма скрупули и нравствени норми-тогава има бърз успех. През 1910г армията на САЩ е по-малочисле- на от тази на България по онова време. Но последният военен конфликт за разширяване на територията и се е случил 12г. преди това(с Испания).От тогава до днес на територията и не са водени войни,докато Европа преживява две световни и множество локални. Това способства за развитие,което я нарежда на първо място в света и възможност да  реализира глобалната реформаторска мисия,която си е самопредписала-да разпространява американските ,,ценности“ с кръстоносни походи по света. По-горе стана дума какви именно ценности обладава тази страна. Много са,но това с което трябва да се гордее е че първа(и единствена) в света употреби ядрено оръжие над два японски града(Хирошима и Нагасаки) в един миг изпепели около 300хиляди мирни граждани, милиони заболяха от лъчева болест и се народиха деца с физически недъзи. Това се случва на 6-ти и 9-ти август 1945г,т.е 25 години след прокламиране на американската представа за демокрация и  намерението им да я разпространяват по света. ЛИЦЕМЕРИЕ!Фактически 2-та световна война е приключила и този акт не е нищо друго освен демонстрация на сила и заканително размахване на пръст към СССР с които предстоят преговори за подялба на света. Планетата е разделена на два блока:Източен(комунистически) и Западен  (капиталистически) блок. Първият е сфера на влияние на СССР,вторият-на САЩ. Следва епохата на т.н. Студена война,когато всеки от блоковете се бори да разшири територията си за сметка на страни извън блоковете. Едните под предлог за социалистически реформи,другите-за демократични. Счита се,че Студената война е приключила с разпада на СССР и социалистическия блок(1989г.),но борбата продължава-от една страна Русия,а от другата- САЩ. Тук не цитирам Великобритания,Германия и Франция ето защо...
     Русия е била велика сила и преди 100 и преди 300 години. Никоя европейска държава не е успяла сама да се справи с нея-нито Франция през 1812г.,нито дори Германия през 1941-1945г.,макар че за месеци прегазва почти цяла Европа. Ето защо Западноевропейските държави приемат условията на САЩ:те,САЩ, ще им осигурят всякаква подкрепа срещу СССР(Русия),стига те да са единни,да нямат териториални претенции помежду си в Европа,а извън нея-може. На тази основа се образува военния съюз НАТО и европейския икономически съюз. По този начин САЩ си осигуряват съюзник,който да поеме първоначалния удар при евентуално стълкновение с Русия и възможност да разположат американски военни бази близо до границите на потенциалния противник. Нещо повече -през 70-те години на миналия век,чрез умели дипломатически ходове САЩ започват да си партнират с комунистически Китай. Предоставят му нови технологии,започват взаимно изгоден търговски обмен,отпускат заем(в момента Китай дължи на САЩ 1.3 трилиона долара).Известно е какъв икономически бум направи Китай през последните десетилетия. Всичко това предвид известните противоречия между режимите на Москва и Пекин,не направи от Китай съюзник на Вашингтон,но осигури неутралитетът му при евентуално стълкновение между Москва и Вашингтон. Това е и целта-обединена Европа на запад и неутрален Китай на изток. Умно!Паралелно с това САЩ имат доминираща роля не само в Северно-атлантическия пакт НАТО,но и в СЕНТО(агресивен блок на страни от Близкия и Среден изток),СЕАТО ( пакт на страните от югоизточна Азия),  създават и поддържат около 800 военни бази във всички точки на Планетата и се стремят да затягат все повече обръча около Русия. Това дава възможност на САЩ непрекъснато да разширява сферата си на влияние практически по целия свят. Посредством подмолните действия на ЦРУ(централното разузнавателно управление на САЩ) през 1953г за първи път се осъществява държавен преврат с външна намеса(сваля се законно из- браният министър-председател Мохамед Мосадък,защитаващ  интересите на Иран и се поставя проанглийски и проамерикански настроения Мохамед Реза Пахлави), 1990-91г. коалиция от 34 държави водени от САЩ воюват срещу Ирак(САЩ участвуват с над 532 хиляди войници),а през 2003г.свалят от власт(и убиват през 2006г.)Сад дам Хюсеин-пре зидент на Ирак. Всичко това за постигане на изгода за Запада при добиването на араб   ски петрол.2010г.е началото на т.н. арабска пролет когато се инспирират протести  в  Тунис,Алжир,Йордания,Египет,Мароко,Либия,Йемен,Сирия и др. Предтекста е сваляне на диктаторските режими и демократични промени. Истинската причина е да се  ликвидира руското влияние в Близкия и Среден изток и използване ресурсите на тези страни от Запада. А там където няма ресурси(като България и Армения)-за военни бази и плацдарм за евентуални военни операции в бъдеще. За мен случващото се в България и Армения е ярка илюстрация за случващото се в света. През 1989г.социалистическия режим в България,както и във всички страни от соц.блок падна. Това не беше нищо друго освен Евромайдан в действие. Всъщност терминът,,Евромайдан“ влезе в употреба 2013г., когато широко мащабните протести в Украйна обърнаха проруската й ориентация  в проевропейска. Тук неправилно  използвам глагола,,случва се“.Нищо не се случва току- така. По подобие на онзи комунистически  ,,призрак“,който споменах по-горе,конспиративната дейност на ЦРУ и тайните служби на Запада инспирираха процесите и в Източна Европа и Арабската ,,пролет“  в Украйна. В хода на тези процеси съседна Югославия се оказа костелив орех. Ето защо Запада предприе силови мерки за да сломи съпротивата и. Без съгласието на Общото събрание на ООН, през 1995г. се проведе операция ,,Преднамерена сила“ от 15 натовски държави с 400 самолета,5000души,3515 полета и повече от 1000 оръдейни залпа. През 1999г.отново, чрез операция,,Благородна наковалня“11 натовски държави извършиха нападения над Сърбия(една от 6-те държави на разпадналата се Югославия след първата операции).Но разпадането,разрушенията и човешките жертви не са единствените щети. Повече от 15г.тези операции продължават да убиват,понеже използваните бомби са разпръснали 15 тона обеднен уран,предизвикващ левкемия и туморни заболявания. Дали това е случайно или преднамерено!?!Колкото случайно са употребени атомните бомби над Хирошима и Нагасаки. Тези актове на насилие се наблюдават безучастно от вече поставените на колене ,,независими“ държави и народи  и единствено терористичните актове са признак,че светът още не е капитулирал пред  амбициите на САЩ за световно господство. Повече от 15 години тероризмът е заплаха за мирното население на всички държави споменати по-горе. Сега сме затаили дъх в очакване на развръзка в борбата за надмощие в Сирия между Русия и САЩ,където вече са жертвани 500х.човешки живота,от които 250х.сирийски и 4млн.бежанци. Военния  бюджет на САЩ за 2018г е 700милиарда долара,вече утвърден от Сената-най-големия военен бюджет в света за всички времена. Следващия по големина военен бюджет е на Китай-216милиарда и на Русия-84.5милиарда долара.
      Ето защо считам,че три думи са достатъчни да характеризират съвременния свят:
ИНТЕРЕСИ,ЛИЦЕМЕРИЕ и ПРОПАГАНДА.
Преди да приключа (всъщност не ми се приключва, защото пишейки тези редове имам усещане за контакт със следващите поколения) бих искал да отдам дължимото на провалилият се „презрян“ комунизъм. Мнението ми е,че не бива да се оценява една обществено-политическа система според това доколко ти лично си успял(или не си успял)   поставен в условията на тази система. Необходимо е да се наблюдава обществото като цяло,доколко то е осигурено с необходимите за човека условия за мирен, спокоен и перспективен живот. Намерението ми е да посоча няколко отличителни белега на социалистическата обществена система от позицията на човек живял и работил в условията на тази система. Ще речете защо е нужно, след като всеки може да прочете и види  изобилната информация в книгите, медиите, Интернет и др. Позовавам се на елементарен пример:пожелах да опресня познанията си за нивото на икономиката на България до промяната на политическата система през 1989г.Отворих енциклопедията издание 2005  г. и не открих никакви икономически показатели. Същото установих и в Интернет. Оказа се,че страната ни като по чудо е  имала литература ,периодичен печат, образование и наука,изобразително изкуство и архитектура,музика и танцово изкуство, но - без икономика. Тогава отворих енциклопедията издание1974г.(и двете- издания на БАН) и „еврика“ България си имала икономика по   време на соц.власт(1944-1989г.г.) при това с ръст сравнен с 1939г.(тази година е последната предвоенна-ясно е,че по време на война икономиката се срива)както следва:през 1971г.промишленото производство нараства 39 пъти;производството на електроенергия  -79 пъти;п-вото на черната металургия-469 пъти,на цветната-483 пъти; около 473 пъти нарастват машиностроенето и металообработващата промишленост;хим.промишленост нараства 228 пъти;селското стопанство е уедрено и механизирано и българския народ  се храни с българско зърно,плодове и зеленчуци и не е пазар на чужди икономики,а в  същото време разполага с необятния Съветски пазар. Образованието и здравеопазване то са безплатни;предвид горепосочения ръст на икономиката се подразбира,че пропор ционално са разкрити работни места и на практика няма безработица. Бих казал, че правото на труд е най-важното право и наистина хората бяха спокойни за утрешния ден,  защото знаеха,че и утре ще са на работа и утре ще са осигурени със средства за препитание. По този начин посочих основните белези на политическата система,която беше заменена от сегашната(считано от 1989г.)пазарна, „демократична“ система. Посочих ги с правото на човек живял и работил в условията на соц. система и свидетел на „демократичните“промени. Тези промени се изразиха главно в разграбването на всичко онова,което беше създадено по времето на социализма. Официалния термин на това разграбване се наричаше ПРИВАТИЗАЦИЯ. Икономисти бяха изчислили,че приватизацията ще налее в държавния бюджет 30-35 милиарда лева. Но нищо подобно не се случи. Милиардите потънаха в хаоса на промяната,народиха се частни бан  ки,имения,домове като замъци,милионери и т.п. Сдобихме се с понятие непознато в пред шестващия период:КОРУПЦИЯ. Тези които се „борят“ с нея са корумпирани. И така без да съм си поставил като цел да изброя основните белези на демокрацията-вече го направих. Демокрациите,както са се кръстили съвременните капиталистически държави изповядват като религия т.н.ПАЗАРНА ИКОНОМИКА,което по подразбиране означава печалба с всички средства и на всяка цена. Т.е. тази система във всяка секунда генерира престъпления от всякакъв вид във всички сфери на живота. И ако Европейската комисия непрекъснато критикува България за наличието на корупция у нас,това съвсем не означава,че няма корупция у тях. Просто това са стари „демокрации“,които умело прикриват престъпленията си и което е уникалното-те си вярват,че са демокрации. Не, не мисля че си вярват-това са циници,на които им е изгодно да се представят пред света като демокрации. Истина е-в развитите страни жизнения стандарт е значително по- висок от нашия. Но е така,за сметка на значителен процент безработни,за сметка на това,че използват евтина работна ръка от и в слабо развитите страни,продават оръжия и разпалват войни по целия свят,както и са натрупали капитали докато са имали колонии по територия многократно по-големи от техните. А собствения си народ заради вкуса на добрия живот го притежават. Трябваше да посоча тези неща защото пропагандата премълчава,преиначава и разпространява неистини,а следващите поколения остават глухи и слепи за истината.
      Считам,че е в реда на нещата да оставя отворено това повествование за отразяване на бъдещи събития и факти,които да го допълнят и това да се извършва както от мен така и от тези,които идват след мен.
      Веднага се сещам,че през м.май т.г.(2018) в Ереван-Армения се проведоха масови  демонстрации и протести организирани от опозицията насочени срещу избора на проруско настроения Серж Саркисян за Министър Председател. Т.е. като по учебник се  приложиха механизмите на евромайдана и се наложи прозападно правителство. В подкрепа на твърдението си ще посоча един единствен факт(макар изминалите години да изобилстват от други, доказващи домогванията на Запада да превърне Армения в своя сфера на влияние).А факта е,че по численост  персонала на американското посолство в Ереван е на второ място в света след това в Германия. Става дума за 2500 души,които според обичайната практика са си агенти на ЦРУ с дипломатически имунитет. И така ред е на последното парченце арменска земя да стане арена на може би кръвопролитни стълкновения между Русия и Запада. Територията Армения има уникално значение от гледна точка на настоящата конфигурация на ТВД(Театър на военните действия).Този, чиито ракети стоят в Армения,ще стане смъртоносна заплаха за Иран,Турция,Сирия и останалите съседни държави. А този,който превърне Армения в агресивна,волева,обхваната от гняв заради историческите несправедливости държава с хилядолетна история—той ще постигне равнище на тактически контрол над целия Близък изток. Т.е. „Ню Армения“ по подобие на Израел,ще осигури стратегическо превъзходство в регион,който в официалните документи на Пентагона се нарича „Централен“.
Като стана дума за историческите несправедливости, ще посоча в резюме вече споменатите по-горе исторически факти. До 1510г. Арменското плато е арена на стотици битки между десетки племена и народи,в резултат възникват и загиват множество Арменски княжества,феодални владения и царства. Длъжен съм да отбележа нещо,което си е мое мнение и не съм го прочел в нито един от източниците,които съм използвал. Имам предвид констатацията,която направих,прочитайки и препрочитайки арменската история както и множеството романи посветени на арм.история-буквално се набива в очи съперничеството между отделните арменски нахарари(феодали),князе и царе. Всеки от тях се стреми към повече власт,територия и богатство дори ако за целта трябва да се съюзи с противника в ущърб на националния интерес. Не са разбирали(а може би въпреки да са разбирали),че една разединена Армения ще бъде лесна плячка за външни врагове. И наистина историята е неопровержим свидетел за това как Велика Армения се превръща в парченце земя с територия по-малко от 30000 кв. км. и по-малко от 3 милиона жители, а 7 млн. са разпилени по света. И това е така именно защото Армения винаги се е раздирала от вътрешни борби, липсвала е дългосрочна стратегия за устройството на държавата, както и стратегически съюзник. И в момента се наблюдава същата ситуация. Народа и политиците са разделени на прозападно и проруско настроени. Нямам никакво съмнение, че и Запада и Русия се ръководят от свои интереси, но нека бъдем реалисти! Какъв е интереса на САЩ отстоящ на десетки хиляди километри от Армения, освен да използва територията й като плацдарм за евентуални военни действия с/у Русия, Иран и Близкия изток!? И естествено ще и се натрапи прословутата демокрация с неизбежното разделение на обществото на неистово с всички средства забогатяващи и - презрени безправни бедни. Този сценарий вече се реализира в България както и в страните от бившия соц. блок. Не разбирам как така потърпевшите народи безропотно приемат творящото се в собствения им дом(държава) и са толкова заслепени от лъскавата страна на капиталистическата система, че напълно игнорират истинската и същност, без да повтарям всичко онова, което посочих по-горе. В такъв случай имам основание да цитирам твърдението, че 70% от хитростта на лисицата се дължала на глупостта на кокошките.
I BUILT MY SITE FOR FREE USING